Туй сегашните млади – срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше , ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте – он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади – срама си немат!
