На другите пък, генерал Франко кондиционен, ама това е било отдавна!
Сипах си една ракия и си направих таратор, понеже си вървят заедно. Стоплих пържолите и изкарах бирата от хладилника. Мачът беше много як, като битката за Гибралтар. Едните се крият, а другите изчакват, после се оглеждат и всеки момент ше се почнат. Накрая се почнАха, щото Кабаков им подаде звуков сигнал.
Никой не искаше да се дава. Едните атакуват отсам, а другите се правят на умрела лисица. После другите нападат, а първите играят немци в тила.
Взеха да се бутат, хапят, а на моменти скубят. Изведнъж един падна по диагонал, направо се шпицира – разОпна влАкно – би казал Войн Войнов! Смениха го, понеже си ударил тила, за да не забрави на кои Ора е син!
Изпих си ракията, сипАх си втора, пак стоплих пържолите и върнах бирата в хладилника. Роналдо искаше да вкара гол, но жена му, му се обади да не бърза(избягала от сесия, но е много заета).
Изпих втората ракия, тараторът свърши, направих набързо нов. На полувремето Пол Маккартни обясни, че е издал нова плоча(басси, тоя се ненаяде!)
Сипах си трета ракия, пържолите пак бяха изстинали, а бирата се беше стоплила. В училище никога ни й позволавах да се стопли, но това беше отдавна, явно остарявах… Отворих я най-накрая и зарязах таратора, в нея поне нямаше олио, нито копър и чесън… Междувременно тия почнаха да си вкарват голове(май го бяха сложили на гол-гол). Изпих си бирата с останалата половин бутилка ракия. Пържолите вече не ме интересуваха, осъзнах, че съм бил предимно жаден, а не толкова гладен…
На другия ден сутринта ги изядох студени, изпих и една студена бира, и като ми се дояде таратор…
